Семейна почивка или за пътуването с деца

Напоследък попадам на статии за пътуванията с деца и колко ужасно може да бъде. Родителите в общия случай се оплакват, че не могат да си починат и се връщат по- уморени от търчане след децата. Основна точка е и огромния багаж.

Честно, тази част с багажа е напълно непонятна за мен. Винаги, независимо с деца или без, пътувам с минимум багаж. И никога нищо не ми е липсвало. Емигрирах с две деца и багажа ни се състоеше от два куфара, една раница пълна с колички и една чанта, която може да мине и за дамска. Дори не достигнах максималните разрешени килограми. Въпреки това, има две неща, които не мога да си обясня защо ги взех, както и раницата с количките. За това донякъде разбирам жените, които промъкват цялата покъщнина на почивка. Явно нещо невидимо замъглява мозъка и притъпява реалната преценка. Едва ли има някой, който  никога да не е мъкнал нещо абсолютно ненужно.

Тони беше пристрастен към количките и във въпросната раница събрахме най-любимите му и ги мъкнахме като ръчен багаж, да си играе уж. Не само, че не си игра с тях по време на пътя, но и никога не отвори раницата и рязко загуби интерес към количките. Пренесохме 5кг. метални колички от Европа до Северна Америка ей така, абсолютно безмислено. Двете безмислени неща, които аз в пълно съзнание взех са- сешоар и таблетки за спиране на цигарите. Контактите тук са други и естествено не можах да включа сешоара. Разбира се, можех да си купя адаптор или както там се казва джаджата, но не го направих и така сешоара стане едно от нещата пренесено от един континент на друг без да се ползва никога. За таблетките мисля, че няма какво да обяснявам, така и не съм стигнала до тях.

Ще ви кажа основната грешка, която аз правех при планиране на почивка, докато бях с едно дете. Мястото за почивка, изцяло го съобразявах с детето. Детето да има какво да прави, детето да има с кого да си играе, на детето да му е добре, нас кучета ни яли. По този начин реших, че почивка на море ол инклузив е най-доброто и най-удобно с дете. Преживяването напълно се разминаваше с моите предпочитания и въпреки това си го причинихме две или три поредни години.

Първо, ние с мъжа ми можем да стоим часове наред на плаж, само ако има кръчма. Отделно, на третия ден, обикновено започвахме да се храним навън. Ми кво да направим, не обичаме да се храним за време. Ние си обичаме на кръчма и да ни принасят и отнасят. Обаче така цената на почивката се вдига и напълно обезмисля. Най-накрая и горкия Теди си призна, че тия аниматори и забавления за деца дето го бутаме да ходи са му безкрайно досадни. Ми така кажи бе. Това ми отвори очите. Съвсем логично е на децата да им харесва това, което им харесва на родителите. Няма нищо лошо в ол инклузива стига да ви харесва.

Следващите ни пътувания бяха само където и както на нас ни харесва. Което ще рече, нощуване в апартаменти от някой сайт или на място, хранене по малки кръчмички и избягване на най-туристическите места. Изобщо изключих от условията наличието на детски кът, детски басейн и всичко, което съдържа “ детски“. И всичко си дойде на мястото и всички бяха доволни.

Теди вече беше на 9г., а Тони на 6 месеца, когато в разгара на лятото се чудехме на къде да тръгнем. Решихме да посетим едни приятели в Гърция за ден-два и след това къде къде, хайде до един остров в Южна Италия, където други приятели бяха на почивка. От Гърция взехме ферибота до Италия, после пак с колата, после друг ферибот до острова. Намерихме си някаква мизерна квартира, но пък кръчмата беше добра. Имаше игрище с пясък до нея и Теди игра 3 часа футбол с деца от цял свят. Нямам представа как са се разбирали. Децата си имат свой език. Тони си спеше и ядеше, никакви проблеми не е правил. На Теди му беше интересно, особено след като мъжа ми в опит да попита един полицай за посоката на някакъв замък, бутна с колата спрения му мотор. Мотора имаше само драскотина, но това не попречи да дойдат десетина моторизирани полицаи и да ни ескортират до полицейското управление, защото моя милост беше оставила ВСИЧКИТЕ ни документи в мизерната квартира. НИКОГА не го правя, не знам защо този път съм ги оставила. Както и да е, после се върнахме по същия начин с фериботи и магистрали.

Тони никога не е бил на ол инклузив, влачим го навсякъде и докато беше малък всичко беше наред. И изненада и Теди и Тони обичат да се хранят по ресторанти. Никога не са хленчили, че им е скучно и че няма с кого да си играят. Това не значи, че понякога няма проблеми.

Теди винаги е бил разумно и отговорно дете. Това, обаче не важи за Тони, който е как да кажа- свободен дух и проблемите се появиха, когато започна да проявява чепатия си характер. Започва да прави циркове, когато е отегчен от чакане и редене по опашки. Така, като емигрирахме тримата/ мъжа ми ни чакаше там/ и Тони беше на 5г., на летището в Брюксел беше решил, че е много забавно той да бяга, а ние с Теди да го гоним. Меко казано е да кажа, че доста се бях изнервила. После реши да се повъргаля по земята и едно дете реши да последва примера му. Слава Богу, родителите на това дете бяха изпаднали в същия Дзен, в който и аз и ги оставихме да си се въргалят. Някак си стигнахме до Торонто и трябваше да минем през емиграционен офицер, който да ни оформи документите като нови емигранти. Тони в този момент реши да се прави на хеликоптер, тичайки насам натам, размахвайки якето си над главата си и издавайки странни звуци, докато аз отговарях на въпросите на емиграционния офицер от рода дали съм членувала в терористична организация. Накрая Тони грохна, седна под гишето и заспа. Теди го беше срам от него, а и сега отказва да се появява на публични места с брат си. Аз нямам избор.

Като цяло, мисля, че децата нямат претенции как ще прекарат почивката, родителите ги измислят тези претенции. Другото си е темперамент на детето. Все пак имам късмета, моите деца да не повръщат по време на път, което си е плюс отвсякъде.

Щях да кажа, че няма нищо страшно в пътуването с деца. Обаче ми предстои пътуване до България с бебето и Тони. Малко ми настръхва косата. Заради Тони, не заради бебето. Дано да няма много за разказване после.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s