Expat Bulgarian Mum

Детският рожден ден в Канада е цеели 2 часа. Първият рожден ден, на който Тони беше поканен беше през лятото и се състоя в парка на детската площадка. Намирам го за чудесно решение и направо ме е яд, че не съм се сетила да го приложа с първото ми дете в България, вместо да давам торба пари в разни парти центрове. В България, дори детските рождени дни са грандиозни, с много ядене и пиене и никак не са евтини, но това си го знаете.

Сега, за Канада. На този първи рожден ден/ на съученик/ на който заведох Тони, не познавах никого и нямах никаква представа как протича. Поканата обикновено е написана от самото дете или поне от кого за кого е/ ако може да пише разбира се/. Винаги има телефон, за да потвърдиш присъствието на детето, обикновено със съобщение и на свой ред получаваш съобщение с благодарности. Купихме подарък, но забравих картичка и по пътя в колата, дадох на Тони един лист да нарисува нещо и да си напише името и за кого е. В последствие се поздравих за тази ми идея.

Рожденият ден протича така. Детето пристига, подарява подаръка на рожденика с пожелания, подаръка се оставя и отиват да играят. Има почерпка от рода на солети и по един сок. По някое време се сервира пица. После пак малко игра. Точно преди да се разреже тортата, всички деца се събират за отваряне на подаръците. Детето отваря всеки подарък, прочита картичката или родителя, ако детето не може само и детето благодари на подаряващия. Импровизираната рисунка на Тони вместо картичка впечатли гостите, явно не им се беше случвало. След това торта и довиждане. Тортата е обикновена, без картинки и изхвърляния. На изпроводяк, всяко дете получава пликче с малки подаръчета-  някакви дребни неща за по 2-3 долара, книжка за оцветяване и моливи примерно.

Това беше и единственият рожден ден на който аз присъствах, защото към 5-6 годишна възраст, децата се оставят и после се взимат от родителя. Не е проблем родителя да остане, особено, ако се познават, но не се предполага изхранване и за него.

На Тони рожденият ден е през зимата и го направих в детско клубче. Няма аниматори и разни организирани забавления. Децата сами се забавляват. Аз се чувствам изключително некомфортно да отговарям за чужди деца и за това поканих всеки родител да остане. Уви, само една майка остана, но ги разбирам. Аз самата оставям Тони с удоволствие и никак не държа да присъствам на детски рожден ден.

Тони е бил на рожден ден в наета зала, където условието беше всеки да си носи nerf пистолет и са се стреляли. Бил е и на басейн, което леко ме притесни и специално питах дали трябва и аз да присъствам. Увериха ме, че не е необходимо, имало хора да се грижат за сигурността им.

Много често рожденните дни са вкъщи. Много хора живеят в къща и си ги правят на двора. Предполагам, че протичат по същия начин, аз само съм оставяла Тони. Ще отбележа, че тук, НИКОГА, независимо къде се провежда детския рожден ден и дали има възрастни,  няма алкохол. Дори бира. Нищо. За пушенето няма какво да споменавам. От времената с детски рождени дни в България си спомням, че в детско клубче, докато децата ги забавляват аниматори в едната зала, в другата, родителите пият и пушат. Тук това, по никакъв начин не може да се случи. Не знам кое е правилно, но това са двете крайности.

Като цяло, детският рожден ден е просто два часа игра с приятелчета и някой и друг подарък. Нищо кой знае какво.

При тинейджърите, е интересно, че не се подаряват подаръци. Може и просто някъде на пица да отидат, но характерното е, че не рожденика черпи, а приятелите черпят рожденика. Или може някаква изненада да му направят. Теди и негови приятели направиха купон-изненада за една рожденичка, като събрали пари за пици и безалкохолни и организирали всичко. Нейна приятелка я завела в къщата под някакъв предлог, където ги чакали другите. Казах ли, че няма алкохол. И че е имало възрастен в къщата. А казах ли, че става дума за 17ти рожден ден. Всъщност, купона е бил в къщата на личния ни лекар, дъщеря му е била от организаторите. Това е то да живееш в малък град.