На 11 Ноември е Remembrance day или Poppy day. На тази дата се почитат загиналите в Първата световна война, а и във всички други войни и ветераните. Сигурно го знаете, тъй като този ден се отбелязва от всички commonwealth, a и от много други държави, макар и по различен начин или под друго име.
В Канада, на 11 Ноември, естествено има официални церемонии, като включва 2 минути мълчание в 11я час на 11я ден на 11я месец, когато официално приключва Първата световна война през 1918г.
Фразата Lest we forget се появява за първи път през 1897г. в една поема, писана за кралица Виктория. Фразата я има и в Библията и се смята, че авторката на поемата я взима от там. Най-общо казано значи или набляга “ да внимаваме да не забравим“ и макар поемата да няма нищо общо със загинали войници, днес тази фраза се използва изключително в контекста на войни, при чествания и на мемориали. Тоест няма как да я използваш да не забравиш да купиш нещо примерно.
Две седмици преди 11 Ноември, хората се закичват с макове/ poppy/на левия ревер. Също и във Великобритания, Австралия и Нова Зеландия. Ветерани ги изработват и във всички магазини има кутии, от които да си вземеш срещу дарение. Това е кампания за набиране на средства за подпомагане на ветераните и техните семейства.
Има и някакъв вид социален натиск. Първата година тук, нямах никаква представа за какво става дума и изобщо не го отразих този ден. В един момент се почувствах неудобно, защото като че ли в целия град само моето семейство нямахме poppy, а и след като няколко дни Тони ходеше без poppy на училище, накрая го закичиха там.
Защо мак?
От поемата “ In Flanders Fields“ написана от канадския поет и лекар Подполковник Джон Маккрей/ John McCrae/. Смята се, че земята е била толкова отровена, че само макове виреели около гробовете.
In Flanders fields the poppies blow
Between the crosses, row on row,
That mark our place; and in the sky
The larks still bravely singing fly
Scarce heard amid the guns below.
We are the dead: Short days ago,
We lived, felt dawn, saw sunset glow,
Loved and were loved: and now we lie
In Flanders fields.
Take up our quarrel with the foe
To you, from failing hands we throw
The torch; be yours to hold it high.
If ye break faith with us who die
we shall not sleep, though poppies grow
In Flanders fields.
Той е бил полеви хирург, но е участвал и в боеве. При Втората битка при Ипр, негов близък приятел загива и той лично прави церемонията по погребението. Твърди се, че на следващият ден пише поемата в линейката. Днес, дома му в Гуелф, Онтарио е музей, както и в Ипр, Белгия има музей наречен “ Във Фландърските полета“ и мемориал в чест на Маккрей.
А ето и главната улица в нашето градче.
Expat Bulgarian Mum 