Lest we forget

На 11 Ноември е Remembrance day или Poppy day. На тази дата се почитат загиналите в Първата световна война, а и във всички други войни и ветераните. Сигурно го знаете, тъй като този ден се отбелязва от всички commonwealth, a и от много други държави, макар и по различен начин или под друго име.

В Канада, на 11 Ноември, естествено има официални церемонии, като включва 2 минути мълчание в 11я час на 11я ден на 11я месец, когато официално приключва Първата световна война през 1918г.

Фразата Lest we forget се появява за първи път през 1897г. в една поема, писана за кралица Виктория. Фразата я има и в Библията и се смята, че авторката на поемата я взима от там. Най-общо казано значи или набляга  “ да внимаваме да не забравим“ и макар поемата да няма нищо общо със загинали войници, днес тази фраза се използва изключително в контекста на войни, при чествания и на мемориали. Тоест няма как да я използваш да не забравиш да купиш нещо примерно.

Две седмици преди 11 Ноември, хората се закичват с макове/ poppy/на левия ревер. Също и във Великобритания, Австралия и Нова Зеландия. Ветерани ги изработват и във всички магазини има кутии, от които да си вземеш срещу дарение. Това е  кампания за набиране на средства за подпомагане на ветераните и техните семейства.

Има и някакъв вид социален натиск. Първата година тук, нямах никаква представа за какво става дума и изобщо не го отразих този ден. В един момент се почувствах неудобно, защото като че ли в целия град само моето семейство нямахме poppy, а и след като няколко дни Тони ходеше без poppy на училище, накрая го закичиха там.

Защо мак?

От поемата “ In Flanders Fields“ написана от канадския поет и лекар Подполковник Джон Маккрей/ John McCrae/. Смята се, че земята е била толкова отровена, че само макове виреели около гробовете.

In Flanders fields the poppies blow

Between the crosses, row on row,

That mark our place; and in the sky

The larks still bravely singing fly

Scarce heard amid the guns below.

 

We are the dead: Short days ago,

We lived, felt dawn, saw sunset glow,

Loved and were loved: and now we lie

In Flanders fields.

 

Take up our quarrel with the foe

To you, from failing hands we throw

The torch; be yours to hold it high.

If ye break faith with us who die

we shall not sleep, though poppies grow

In Flanders fields.

 

Той е бил полеви хирург, но е участвал и в боеве. При Втората битка при Ипр, негов близък приятел загива и той лично прави церемонията по погребението. Твърди се, че на следващият ден пише поемата в линейката.  Днес, дома му в Гуелф, Онтарио е музей, както и в Ипр, Белгия има музей наречен “ Във Фландърските полета“ и мемориал в чест на Маккрей.

А ето и главната улица в нашето градче.

IMG_2398.JPGIMG_2399.JPGIMG_2397.JPGIMG_2401.JPG


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s