Ми същото е като в 11ти и в 10ти. Помните В гимназия в Канада, сега само ще добавя някои неща. Като любопитен факт ще вметна, че в училището има мед. сестра по сексуални въпроси, от която също могат да си взимат безплатно презервативи и тестове за бременност.
Първият семестър ще свърши на 27ми Януари. Имам някакъв спомен от България, че срочните и годишни оценки се оформят доста преди края на срока и след това учениците само отбиват номера. Особено абитуриентите, които приключват рано-рано. Тук не е така. Изпитите за всеки семестър/ еквивалента на “класното”/ са винаги последните 5 дни на семестъра за всички класове, така че няма как да се скатават. Максимума изпити на семестър са 4, но винаги има един допълнителен ден за непредвидени ситуации. В тези дни има само изпити, без учебни занятия. Крайните оценки за семестъра идват по пощата с report card. Същото е и втория семестър, реално научаваме резултатите след като е свършила учебната година.
Теди е абитуриент тази година и ще е по същия начин. Абитуриентите тук също имат бал, който пак е някъде през май, но със сигурност не достига българските висини, живот и здраве, Теди ще разкаже. Церемонията по завършване с връчване на дипломи, хвърляне на шапки или каквото там правят, на която майките ще ревем ще е на 28 Юни, денят след последния изпит.
Естествено, идва и въпросът с кандидатстването в колеж или университет. Кандидатстването е подобно на това в САЩ и Великобритания, сигурно и другаде. Става по интернет, в Онтарио има една централизирана платформа за колежите и друга за университетите. За другите провинции не съм сигурна как е, тъй като Теди реши да кандидатства в университети само в Онтарио.
Някъде октомври- ноември, училището получава персонални пликове от някъде си/ може би от министерството на образованието/ за всеки 12токласник с ПИН и цялата необходима информация за регистриране в платформата. Срока за кандидатстване в университет е 17 Януари.
Също през октомври и ноември имаше презентация за родителите, в която се обяснява процеса на кандидатстване. Отделно имаше и две презентации за учениците. Около 4-5 университета направиха представяния в училището. Това ме изненада, но има логика. Има изложения на университетите в големите градове, но не всеки има възможност да пътува и университетите пращат представители по гимназиите в малките градчета.
Та, след като се регистрира детето, моментално се появяват оценките му от 11клас, курсовете които взима в момента и курсовете, които ще взима втория семестър на 12 клас. Реално се кандидатства с оценките от 11клас. От платформата се кандидатства за всички университети в Онтарио. Детето може да си пише, колкото си иска програми/всяка по $50/ но в различни университети. Повечето университети разрешават да избереш до две програми. Не можеш да изредиш всички програми от някой факултет.
После започва чакането на оферти. Теди получи оферта от един университет, но повечето пращат февруари-март, когато са качени оценките и от първия семестър на 12 клас. Тези оферти са conditional, докато не получат и последните оценки. Демек, могат да оттеглят офертата, ако успеха падне.
Тук виждам една огромна несправедливост спрямо децата в България. Средният успех на дипломата за средно образование в България се изчислява въз основа на успеха в 9,10,11,12 клас, а тук само върху този в 11 и 12 клас. Това разбира се си е решение на държавата, но е малко несправедливо. А и в България има матури, които на мен не ми е ясно къде се признават и за какво точно са. Тук няма матури, просто си кандидатстват с оценките. Няма и кандидатстудентски изпити. Е, може да поискат есе, портфолио, аудио запис или нещо друго за по-специфичните програми.
Теди иска да учи право, но ще видим дали ще успее. Има една особеност. Право и медицина не могат да се учат веднага след гимназия. Възможно е и за други специалности да е така, но за тези знам със сигурност. Изискването е минимум три години в някаква бакалавърска програма. Конкуренцията обаче е голяма, така че се препоръчва да имаш завършен Бакалавър. Няма значение какво, но естествено избират нещо подходящо, примерно антропология, политика и тн, ако ще кандидатства право. След завършване на Бакалавър се кандидатства с изпит, препоръки и какво ли още не. Конкуренцията е много голяма, успехът от бакалавърската програма също има значение.
Но да се върнем на кандидатстването в бакалавърска програма. Вече от получените оферти, детето избира коя да приеме. Както знаете от горната статия, детето трябва да е взимало необходимото ниво в училище / college или academic/, за да може да кандидатства/. Но ако не е взимало каквото трябва, променило си е решението и иска други програми или просто иска да си повиши успеха, има 13ти клас, който е изцяло по желание. Ако детето е завършило училище без намерение да кандидатства , но след някоя и друга година му дойде друг акъл, но няма необходимите кредити, има центрове към училищния борд/ поне в нашата община е така/, където предлагат необходимата подготовка за колеж безплатно. Реши ли да учи, начини има.
Университетите са по- скъпи от колежите. Някои деца избират първо да учат две години в колеж и след това да се прехвърлят в университет, именно за да им е по- евтино. Таксата за година в университет в Онтарио средно е около $ 6-7 000. По-скъпо е обаче настаняването. Независимо дали на свободен наем или в общежитие е около 9000 на година. Учебниците са между 1200-2000 на година. Таксите за право и медицина след като си завършил вече Бакалавър са от 30000 нагоре.
Относно финансирането. Естествено има студентски заеми. Те са с много ниска лихва, започват да се изплащат 6 мес след завършването и тогава и започва да тече лихвата.
Много от университетите дават автоматични стипендии за висок успех. Не са големи. Примерно $1000 на година за успех 80%, 2000 за над 85% и тн. Всеки университет си определя критерия и естествено успеха не бива да пада през годините. За сериозните стипендии, които могат дори да покрият обучението се кандидатства, и освен висок успех, имат редица изисквания като препоръки, доброволческа работа, принос към обществото и какво ли не. За разлика от САЩ, тук няма стипендии за спортни постижения, само академични са.
От две години има програма за деца от бедни семейства, финансирана от правителството. Целта е повече деца да имат достъп до висше образование. Кандидатства се всяка година и се отпуска безвъзмездно някаква сума. Изчислява се върху дохода на семейството, колко човека са в семейството, има значение и дали детето ще е първо поколение студент. На страницата на програмата има калкулатор и аз си поиграх с различни доходи, мисля максимума, който може да се отпусне е $9000 на година. Което никак не е малко.
Ученето и въобще натоварването в университета е жестоко. Тук направо са стигнали до крайност във високите си изисквания, защото последните години в топ университети се наблюдава ръст на самоубийства. Отдават го на жестокото натоварване. Та всяка крайност не е на добре. За това както в много държави в Европа и тук е много популярно да си взимат свободна година/ gap year/ преди университета. Може просто да се мотаят, да работят, но най-вече пътуват. Тук започват да работят още от 9ти клас, така че повечето си имат събрани пари. Много от университетите разрешават кандидатстване тази година примерно, но да започне след една година. Така детето знае, че е прието и отива да се забавлява/или доброволства/ някъде по света. Университетите даже насърчават откъсване от академичната среда и се смята за ценен опит живеенето и работата в друга държава.
Expat Bulgarian Mum 