Първокласникът

От Йордан Рангелов – 1985г

За него първият звънец бие половин час по-късно. Знае се защо. Ще срещне трудности при обличането, ще оплете връзките на обуките, ще закусва бавно, ще изслуша указанията на майка си. След това ще тръгне. По пътя ще се заплесне тук и там, ще мине през локвите, ще подгони петела на улицата, ще захвърли камък по жабите в малката рекичка и накрая ще се озове в училище.
В джобоете му вече няма да намерите железни топчета, криви пирони, капачки от шишета, картинки от дъвка. Той е вече ученик и има по-сериозни задачи.

Ще седне на чина и ще започне да разкрива онова велико тайнство, наречено учение, което до края на годината ще го измъкне от тъмното робство на неграмотността и ще го превърне в интелигентен чоек. Никак не е лесно. Ще отвори буквара с картинките и ще потъне в съзерцание. Няма да усети цивката на носа си. А в това реме учителят…..

Учителят ще разтвори разпределението и душата си и ще започне час по час, ден след ден, да води малкия човек из дебрите на познанието.
Първокласникът ще разбере, че всички предмети и явления около него си имат белези, ще започне да вижда кои са главните от тях, кои си приличат, кои се отличават. Ще разбере, че има връзка между тези явления и че човекът чрез своя труд може да го използа за добро.
След това първокласникът ще открие какво е това роден край и че в този негов край е имало хора герои. Много ще му харесат героите. У него ще възникне желанието да им подражава. Ще разбере, че принадлежи към народ, който дълго се е борил за свобода. Ще се снабди с дървена сабя и пластмасов пистолет, ще тича и ще издава бойни викове, ще бъде готов за сражение. Защо ли тези възрастни все още не го викат?

Учителят няма да пресича неговите игри, но полека-лека ще му внуши; героят, който не умее да чете, не е никакъв герой. Тогава първокласникът ще започне борбата с буквите. Много пъти ще го заболи и кръста и ръката, но накрая ще покори тези вълшебни знаци- буквите и ще напише името си. Своето собствено име. От този момент той е личност. Внимавайте да не го обидите.

Първокласникът вече знае, че живее в колектив, че не може да мисли само за себе си, а трябва да се съобразява и с другите. На него му е ясно какво е добро и какво- лошо, той остро чувства кое е несправедливо. В даден момент той открива, че човекът в обществото има права, но и задължения. Задълженията той ще изпълнява с удоволствие и за това стига само похвалата. Ще открие, че голяма добродетел е другарството. Това няма да му пречи да открива грешките на другарчетата си пък и своите, но тях, по-трудно. Понякога ще се увлече, ще блъсне някое момиче или ще го дръпне за косата, после ще си признае, че е сбъркал.

Първокласникът обича да слуша, когато възрастните разговарят и да попива в душата си тяхната мъдрост. Затова не говорете лошо за хората пред него. Той обича положителните герои и мрази отрицателните.
Пърокласникът е деен човек, не може да стои без работа. Докато възрастните умуват как да разкопаят двора, той вече е взел лопатата и започва. Кажат ли му да се маха, той понася укорите и се навира в средата. Как ще мине тази работа без него?
А учителят….

Учителят си гледа работата. Той е научил вече първокласника да си подрежда учебниците и тетрадките, да пише грижливо, да решава задачи, да държи четка и рисува картини, да пее песни, да играе с топка, да спазва реда в класната стая и дори да марширува.
Първокласникът вече умее да поздравява. Когато види учител, ще прекоси нарочно улицата за да поздрави и ще изпита гордост от това. Е, възможно е да сбърка- надвечер да ти изтърси едно „добро утро“. Няма значение, важно е желанието.
В училищния двор наблюдава играта на живот. Той вижда няколко стотин „големи’, които тичат, играят, крещят, скарват се, сдобряват се, пеят, скачат на ластик, провират се през оградата, гонят топката, счупват по някое стъкло, дъвчат закуски и никой не му обръща внимание, на него- първокласника. Ех, веднъж да премине във втори клас.

Денят, дълъг като година изтече. Пърокласникът, с изцапани ръце и панталонки, с отпечатъци от лютеница по муцунката ще се прибере в къщи. Той е изморен, но не може да признае такова нещо и ще си намери занимание на двора.
Когато ти, бащата на този първокласник се завърнеш от работа, изморен и може би нервен, може би отчаян, че плановете ти са отишли на вятъра, един детски възторжен вик ще те посрещне:
– Мамо, татко си идва!
Тогава ще изправиш раменете си, ще свалиш мрачната гримаса от лицето си и ще влезеш през портата като герой от приказките, нищо не е загубено, всичко е занапред.

с.Сатовча 1985г

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s