Campus tour

Така, бяхме на тур в бъдещият университет на Теди. За тези от вас, учили в университет, в която и да е цивилизована държава, едва ли ще научат и видят нещо ново. Турът го записах, за себе си. Не се заблуждавайте, че Теди е искал да ходи да го гледа, аз исках. Както и да е, турове в университетите има целогодишно/ всеки си има график/ и хората започват да ги обикалят още докато детето е в 11 клас. Аз не съм толкова ненормална, а и Теди нямаше да иска, а и всички са на 300+ км., та решихме да посетим само този, който си е избрал след като е приет и ако рязко не му хареса, тогава вече и други.

Турът беше 2 часа. Хванахме ужасяващо гадно време с вятър. Трябваше да го направим през Май, ама като нямам търпение. Кампусът е огромен и имаше доста ходене между сградите. Бяхме разделени на групи от по 7-8 човека и студенти от 2-3 курс водеха туровете.

Показаха ни някои основни сгради. Ето един от факултетите, май по агрокултури.

Показаха ни и две стаи в две общежития./ Вариантите са 1на, 2на, 3на, 4на и вече за семейства с деца и трудноподвижни./ Вътре не ми беше удобно да снимам, че студентите си бяха в стаите. Теди непрекъснато ми съскаше да не снимам, че съм била като японски турист. Аз пък му казах, че съм репортер. Общежитията не са нищо особено, тесничко, с бани на етажа. Като в общежитие. Далеч по-добре изглежда отвън, ето едно.

Някои университети задължават, ако ползваш общежитие да имаш и meal plan, какъвто е и случаят с този университет. Показаха ни някои от местата за хранене, които са общо 21 и са на ресторантски принцип. Има каквото се сетите, вегетарианско, монголски грил, барбекю, без глутен, естествено има и Tim Hortons, веригата без която не може. Абе като на all inclusive, но с по-голям избор. Специално този университет се хвали, че е с най-добрата храна в Онтарио. Уверих се, че Теди няма да остане гладен. Никъде не се продава алкохол, но е разрешено да се внася в кампуса. Мисля, че може само бира, ама….Ето едно от местата за хранене. Coffee pub звучи извратено направо, вътре си е като истински ирландски пъб, без алкохола обаче.

В парка, алеите между сградите и в самите сгради има едни стълбове, от които можеш да поискаш помощ, ако те нападнат или нещо там ти се случва. Ако трябва да се придвижиш нощем сам/а, можеш да поискаш някой да те проводи/изпрати, доброволци вършат тази работа. Кампуса има собствена полиция. Ето това, жълтото колче на заден план е нещото с бутона за помощ.

Допуснаха ни и в аула по време на лекция, само да надникнем, да не пречим все пак.

Минахме и през библиотеката.

На една от алеите имаше циментиран топ. Момичето, което ни развеждаше обясни, че този топ не е бил циментиран преди. И студентите непрекъснато го местели, дори го качили на покрива на някаква сграда / а не изглежда да е лек/. На ръководството му писнало да го намира къде ли не и решили да го циментират, където се предполагало, че седи. Обаче, през ноща, докато още не било стегнало, студентите го обърнали така, че да сочи кабинета на президента на университета. И така си останал. И в чест на креативността на студентите, ръководството решило да разреши всеки да боядисва/ рисува топа както реши, при условие, че преспи една нощ на палатка до топа. Ето го топа с две палатки, явно се подготвят за нощувка.

Накрая ни показаха и част от фитнес сградата. Освен нея има и басейн, два ринга за хокей, четири игрища за футбол/нашият/, тенис кортове и не запомних какво друго. Ето фитнеса.