Първи ден на ясла

Ясла е много тъпа дума, но не знам какво друго може да се използва. Понеже Медената питка каза, че има място за понеделниците, реших Тина да ходи. Малко да свикне, да си играе с децата и да е готова за Септември. Жената предложи, ако искам да я оставям за 1-2 часа/ без да плащам/ да се адаптира, но аз реших направо да я хвърлям в дълбокото. Направо за цял ден, което реших да е от 9 до 16ч.

Сега, да ви успокоя, с третото дете е мааалко по-лесно оставянето на детето на някакви чужди хора за първи път. Говоря за майката. А аз съм доста тревожна майка. За детето, там каквото и да правиш, не се знае как и кога ще се адаптира, ще реве ли, няма ли, то си решава.

Теди тръгна на ясла на година и три месеца. Надничала съм през прозорци, слухтяла съм на вратата, крила съм се по храстите около двора да видя как се държи, да не плаче, абе всичко дето и вие сте правили.

Когато Тони стана на година и три месеца, изобщо не можех да си представя да го пусна толкова малък на ясла. Но и не изпитвам вина, че пуснах Теди, защото това беше животоспасяващо за мен, да се върна на работа и да запазя разсъдъка си. Разказвала съм ви за следродилната ми депресия За ревящото бебе и други демони и това беше начинът да се измъкна от там. Някъде към две годишна възраст все пак реших да пусна Тони в една частна ясла/ не бях кандидатствала за държавна/ да видим как ще е. Ми, пак обикалях като някое куче около прозорци и дворове да слухтя. Нямаше проблем при оставянето. Проблем имаше като го вземех. Дали беше в следствие на това, че тръгна на ясла  или просто беше бебешки пубертет, не знам, но всеки Божи ден по едно и също време Тони изпадаше в истерия. Понеже се прибирахме пеша се случваше и почти на едно и също място на бул. Васил Левски. Много готино ми се получаваше. Изхитрих се да го взимам по-рано и да сме стигнали до парка, където да го завра в храстите докато мине кризата. Става въпрос за онова тръшкане дето нямаш представа защо е, нищо не помага и просто седиш и чакаш да мине. Заради това и няколко инцидента в яслата, тип със синина, цицина и подобни го спрях след един месец. Тръшканиците обаче си останаха доста дълго време. Теди също е имал такъв период, но при него винаги беше изненадващо. Съвети нямам, оправяйте се.

Но сега за Тина. Миналия понеделник беше първото ѝ посещение. Вечерта в неделя ме хвана шубето и залях със съобщения Медената питка с всякаква ненужна информация. Водя я сутринта, нещо си говорим, помолих я да ми прати едно съобщение по някое време и чао. Тина тръгна след мен, но тя я гушна и отнесе при децата. Значи, не съм обикаляла, не съм слухтяла, даже не се разревах. Но! Прибрах  се вкъщи и не знам какво да правя. Нищо не бях планирала де, за да мога да се изстрелям да я прибирам, ако реве или нещо си.

Първите дни, когато си давам някое дете на ясла или градина и дори училище, винаги съм като муха без глава. Абсолютно не знам какво да правя и просто се лутам насам-натам.

Мисля, към 10ч. започнах да си мисля дали не направих грешка, защото забравих да поискам препоръките на жената. Ами, ако е някакъв убиец или ги дрогира или ….аз имам фантазия за всякакви ужасии. В този момент ми прати съобщение, че не е плакала и всичко е наред. Успокоих се, за малко. Ами, ако ги затваря някъде или ги завързва за парното/ тук няма парно, не и такова за завързване/ и тя си вее байряка?

Получих няколко снимки как играят на двора. Доообре. Изпих още едно кафе докато реша какво да правя. Ама сега трябва да спи, как ще я приспи? Изпрати ми снимка как спи. Честно, за мен е загадка как се приспиват пет деца едновременно, но нейна си работа. Така цял ден си прекарах в безцелно мотаене като ударена с мокър парцал, без да свърша работа и за пет стотинки. Е, мина и заветния първи ден на ясла и на Тина. Всичко мина чудесно, което не значи, че  и следващите дни ще е така, но съм оптимист. Дали защото е трето дете, дали защото не е институция, а home daycare, но за мен беше доста по-лесно отколкото първите дни на ясла с другите деца. Снимките и съобщението много ми помогнаха също. Доволна съм. А и Тина все още не имала тръшкания, та чукайте на дърво и палете свещи за мен, този път да ми се размине.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s