Гледам много сънародници в чужбина се оплакват, че не са получили писмо от Министерството на завръщането. Не знам дали го създадоха това министерство, но ето, аз получих писмо от някой от служителите по писмата, с които ще връщат емигрантите в родината. Не знам по какви критерии са ме избрали и май всъщност е от някакво друго министерство с някакви много кисели служители. Те обикновено са много мили, а тия сигурно са някакви нови. Писмото го получих сега, докато съм в България. Това е логично, защото едва ли знаят дори в коя държава живея. Все пак се изненадах, че са ми открили адреса в България, никоя институция не успява обикновено, ако въобще решат, че е толкова важно нещото, че си заслужава да ме уведомят. Ето, онзи ден си взех от една държавна институция две писма от миналата година и ми казаха, че “те не знаят защо не са ми ги изпратили”. Както и да е, това писмо го получих. Рекох си, че не стига, че са разбрали, че съм в България за малко, ами и виж колко бързо са се спретнали да ме убеждават да остана завинаги. Писмото се оказа, че не е баш за това, ама ме убедиха де. Ето го и него.
Драга сънародничке,
Разбрахме, че сте се довлякла в България за ваканцията и искаме да ви поканим да се махнете, колкото се може по-бързо. Пренаселено стана от такива като вас. Не разбрахте ли, че през август нищо не може да свършите. Служителят дето знае какво да прави, днес излезе в отпуск, а пък тоя дето утре ще се върне от отпуск, нищо не знае.
Не стига, че сте дошла, ами сте довела и децата си. Ама как може бе. Искате да практикуват българския си език? Ама, айде моля ви се, няма нужда. Учете си ги там в българските училища, тук всички градски лагери и занимания са с изучаване на английски език. А и въобще, вие имате твърде много деца, цели три и става страшна тарапана и много пречат. Вие сте свикнала да си ги водите навсякъде, а то не може така- в транспорта може да нарушат комфорта на пътниците, в магазин или аптека може да бутнат нещо и да го счупят и продавачката ще трябва да чисти, нищо, че всичко е толкова просторно и измислено да е удобно за клиента. Ама те децата не са клиенти, те са консуматори и ако може да им набавяте консумативите без тях. А и в парка вашите деца много тичат и викат, а това не е добре за бабите на пейките. Децата тук само пречат. А и съседката нали извика полиция, че вдигате шум. Ами да, само тук може да се вика полиция 58 пъти без причина и да не се санкционира телефониращия за щяло и нещяло. Нека си ви тормози, да видите на нас какво ни е.
А и какво да правите тук като няма топла вода. Има профилактика и вместо да се махате, вие идвате. Трябва да се профилактира, къде се е чуло и видяло без профилактика. А като свърши профилактиката ще спираме всичката вода, защото се ремонтира улицата.
В никакъв случай не искаме да оставате за постоянно, защото ще ви трябва ясла и училище, а места от къде? То не става така като при вас, идвате и просто го записвате в най-близкото училище. Конкуренцията е жестока, защото тук образованието е на много високо ниво и си трябват изпити, колкото повече, толкова по-добре. Тука си има ред! Както и в здравеопазването, съдебната система, социалната система и всичко друго, всичко е наред и работи като часовник и сега ще ми идвате да се възползвате без да сте си мръднали пръста. Ще искате и да работите, пък ще вземе да поискате и да ви плащат. Я по-добре си работете там и пращайте пари насам.
И сте решили да си подновявате документите баш сега и да правите опашки. Ама правете си ги в посолството, също като тук и те си имат ред и всичко ще стане освен мнооого бавно, но и по-скъпо, щото нали сте в чужбина. Таксите не може да са еднакви за българите в България и българите в чужбина. А най-добре изобщо да не си подновявате българските документи, защото на никой му пука. Че и искате да гласувате, откъде накъде. Та вие не знаете какво става тука, ще ми гласувате. Казахме ви вече, че не искаме да ви чуваме и виждаме.
А може би сте дошли да друснете едно хоро? Няма нужда. Не знаете ли за инициативата на МОН, с подкрепата на Външно министерство, Агенцията на българите в чужбина, Министерството на културата и дипломатическите представителства. Инициативата се казва “Розите на България” и на 11 Май, българите показаха своя патриотичен дух и единство, като в 25 държави танцуваха право хоро на публични и оживени места. Ето, във Вашингтон, хорото е било пред мемориала на Томас Джеферсън. Така се популяризира българското, стойте си там и идете на мегдана да им покажете що е то право хоро, а не да ни се връщате. Хайде, тръгвайте вече. Вземете и мартеници!