Expat Bulgarian Mum

Мина известно време от В гимназия в Канада , Теди завърши и сега е в университета- University of Guelph.

Университетът е средна големина с 27 000 студенти и кампуса се простира на 4120 декара от които 1650 декара са ботаническа градина. В класациите влиза в топ 10 на Канада и топ 500 на света.

Първият семестър започва началото на септември и е до средата на декември. Вторият семестър- от началото на януари до края на април.

Бакалавърските програми изискват студента да има 20 кредита, за да завърши. Повечето предмети са с тежест 0,5 кредита, но има и някои по 0,75 или 1 кредит. Това е в Онтарио, има известни разлики с другите провинции. Обикновено студентите взимат по 4 или 5 предмета на семестър. За първата година, Теди има 3 задължителни предмета, другите си ги избира. Сам избира как да си ги разпредели, кои дни да има лекции, с каква продължителност и часове. За първия семестър Теди си ги беше направил в понеделник, сряда и четвъртък. Най-ранните лекции са от 7ч, най-късните до 21ч. Теди е установил, че на него му е по-добре да има веднъж седмично една 3 часова лекция по даден предмет, вместо три пъти по един час примерно. За втория семестър няма вариант за такива дълги лекции и ще има всеки ден. Всичко това се избира и прави онлайн в определените срокове. Въобще, от кандидатстването до всичко, което се сетите се случва онлайн, не се е налагало да се ходи до университета за нещо.

Първата седмица е за ориентация и след това започва голямото учене. На първия си тест Теди е изкарал 60% и се е стреснал, защото има един среден успех с който минимум трябва да завършиш, за да не отпаднеш. /всеки университет си определя какъв да е, примерно средно 70% най-просто казано, за да не обяснявам как се изчислява GPA/ grade point average/. В края на първия семестър, тези които са под зададения GPA получават писма, че ако следващия семестър не си вдигнат успеха-отпадат.

Учи се много. Когато и да се обадих на Теди, все учи. Непрекъснато имат разни неща за предаване и всичко се изпраща по електронен път, за да мине през програма за проверка за плагиатство. Има изключително много правила как да се цитира, в какъв ред, как точно и това зависи и от каква точно е писмената работа и стриктно се следи. Наказанието, ако хванат някой е да остане без оценка за съответната писмена работа и официално предупреждение, седи отметка в досието през цялото следване, така че преподавателите да имат едно наум, може да отнемат стипендия и при повторно провинение може да бъде изхвърлен от университета. Трябва да се спазват и инструкциите за дължина на работата. Теди е превишил позволеното на една работа и е предупреден, че следващия път изобщо няма да бъде прочетена. Освен всичките неща, които правят постоянно, имат изпит по средата на семестъра и финален на края на семестъра. Теди каза, че покрай изпитите не може да си намериш място в библиотеката, която работи до 2 през ноща и има направени кутийки/ quiet place/ така че всеки да учи спокойно. Теди сам прецени, че няма да работи първата година, тъй като няма да може да се справи. Професорът/това е само обръщение, не са професори/ само преподава лекциите. Асистентите му проверяват работите по зададен от него начин. Асистентите дават и консултации в определени дни, на един асистент се падат по около 100 студента. Когато са изпитите, на студентите им организират места с разни забавни игри с безплатни напитки и някакви закуски, където да ходят да разпускат и да не „прегарят“.

Около midterm, имат право да се откажат от един предмет, ако усещат, че не се справят добре, но ще трябва го взимат през лятото или да си удължат следването с още едни семестър или повече, ако и през следващите семестри се отказва от някой предмет. Минимум 4 предмета трябва да са на семестър, но 5, ако иска да завърши в рамките на 4 години. На първокурсниците непрекъснато им пращат имейли, да им предлагат помощ от някой от по-горен курс.

На Теди програмата е Criminal justice and public policy, каквото и да значи това. Теди каза, че иска да учи Право и като стана време за кандидатстване за университет, останахме дълбоко изненадани, че в Канада не може да се кандидатства директно право. Първо трябва да се завърши някаква бакалавърска програма, каквато и да е, ако ще физика или музика да е. Разбира се, планиращите да учат право, избират нещо по-близко както направи и Теди.

За да бъде приет някой в law school трябва да е завършил бакалавърската си програма с много висок успех, да представи академични и неакадемични препоръки, да е работил и да е доброволствал за обществото. Всъщност може и само с 3 завършени години, но трябва да има изключителни качества и се препоръчва да се завърши бакалавърската програма, за да е по-конкурентен. На Теди му предложиха от университета да работи следващата година в екипа отговарящ за общежитията и той ще приеме, защото освен да си помогне финансово е важно за кандидатстването му един ден. След като е на лице всичко изброено се държи изпит LSAT/ law school admission test/. Теста оценява reading comprehension, analytical skills, logical skills и всяка част е за време. Има и есе, което не се оценява, а се изпраща на избраното law school с резултата от теста, за да видят способноста на кандидата да се изразява писмено. Ето тук има примерни тестове, ако някой иска да се пробва, на мен ми се зави свят като ги преглеждах. След като си вземе теста с необходимия резултат, евентуално могат да го приемат, конкуренцията е жестока. Горе-долу за 4000 места се борят 15 000 човека. Ако не се вземе изпита, може да се яви и втори път, но определено се взима това под внимание. При успех, следват още 3 години учене, 10 месеца стаж и още два изпита финални изпита, за да се превърне в практикуващ адвокат. За сравнение, повечето бакалавърски програми в Онтарио са около $6-7000 на година, правото е около $36 000 на година. Подобно е и за лекарите и зъболекарите, първо бакалавър по нещо/ биология и подобни/ , доброволстване по болници, препоръки, и после още повече учене.

Има всякакви клубове и общности по интереси. Догодина Теди ще се присъедини към pre-law society, където организират срещи с адвокати, ходят по съдебни заседания, споделят материали за подготовка за изпита и въобще всичко необходимо, за да изградят нужното CV, за да бъдат приети в law school.

За първокурсниците има гарантирано общежитие/ ако искат/. Избира се и план за изхранване, пет варианта са. Ние избрахме почти най- скъпия и като гледам няма да стигне за цялата година и ще трябва да се допълва картата му. С тази карта се храни във всички заведения в кампуса, влиза му и градски транспорт. Общежитието и изхранването излизат повече от самата такса за програмата. В кампуса не се продава алкохол, може да се внася, но може да се пие само по стаите. Теди каза, че няма купони. Някои ходят в града през уикенда на бар или нещо, но Теди пропуска, тъй като алкохол в заведение може да се пие от 19 годишна възраст, а той още е на 18.

Има академични стипендии, но са малки на общия фон, Теди взима $1000 за годината за над 80% успех от училище и не трябва да пада под това. Крайните оценки за семестъра ще бъдат качени на 21 декември, но според Теди е в горните 80%. Стипендии за спортни постижения няма. Има разни варианти за финансова помощ и неизбежния заем.

За сега Теди е много мотивиран, дано не изгуби ентусиазма си и успее да стигне до law school. А сега е в заслужена ваканция.

ПП. Цитираните такси са за канадски граждани и постоянно пребиваващи, за чуждестранни студенти е тройно.