Теди скоро приключва първата си година в университета и трябва да се мисли за следващата. През януари беше ходил със състуденти да гледат къща, която да наемат заедно. После се отказа и реши, че иска в общежитието. А и кандидатства за работа в кампуса. Е, изпусна срока за подаване на заявление за общежитие. Не получи и работата в кампуса, вероятно една от причините е че не е кандидатствал за общежитие, а задължително условие беше, че трябва да живее в кампуса.
Често съм се шегувала, че ще се преместя и аз в Гуелф, за да е до мама. Всъщност се радвам, че е в друг град, за да се научи да се оправя сам. Въпреки че, ако университетът беше до нас, вероятно щяхме да се възползваме от удобството да живее вкъщи, защото настаняването и изхранването излизат два пъти повече от самата такса за университет било то и на общежитие. Предполагам и в европейските университети е така.
Този университет задължава тези, които са на общежитие да си закупят и план за хранене. Ние взехме втория най-скъп, в чието описание пишеше, че е за ящни и които рядко ще се прибират за уикенда вкъщи. Лошото е, а и вероятно нарочно, че парите за хранене са налични в картата на студента за цялата година, а не ги слагат на два пъти за двата семестъра. Предполагам, че на повечето първокурсници им е трудно да си правят сметката, реално нищо не плащат с пари, само си подават картата и в началото им е широко около врата. Макар, че могат да следят онлайн колко пари са изразходвали от плана си, едва ли са го правели в началото. Така, два месеца преди края на годината, парите за храна на Теди свършиха, както и на повечето първокурсници.
Този университет се хвали, че е с най-добрата храна с 20 заведения за хранене. Теди обаче се оплака, че вече му е втръснала, защото той се хранел в заведенията около неговото общежитие, а за да отиде до мястото, където предлагат риба примерно, трябва да върви 40 мин., което в условията на 6 месечна зима, не го влече. Така че, не се храни много разнообразно, но за сметка на това- скъпо.
След като разбра, че е изпуснал срока за общежитие, Теди се стресна, че няма къде да живее следващата учебна година. Аз също не знаех, че още януари трябва да си уредиш нещата, много рано ми се струва, но тука е така. Теди веднага започна да търси стая, отиде на оглед на няколко и си избра една. Всичките бяха около $ 600 на месец. Това е за този град, цените варират сериозно от град до град. Намира се близо до университета, в townhouse/ къщички залепени една за друга, не знам как да го обясня/, с още три момчета, живеещи вече там отдавна, които ще бъдат 4ти курс догодина. Това не знам дали е добре или зле. Всеки със собствена стая и общо ползване на хол, кухня и баня.
Теди подписа договор, като собственикът е искал препоръка преди това. Обикновено се иска от предишния наемодател, но тъй като това е първото място, което наема, Теди е дал телефона на негов учител от гимназията, собственикът се обадил и му дал стаята. Договорът е за една година/ всички стаи за студенти са така/, от 1 Май до 30 Април. Малко ми е неприятно, че трябва да плащаме 4 празни месеца, защото учебната година започва началото на Септември и свършва края на Април, освен ако не реши да остане там да работи през лятото. Не знам колко го правят, но повечето се прибират вкъщи през лятото. Теди ще работи през лятото разбира се, но освен заема който има и ще расте, ние също ще трябва да продължаваме да го подпомагаме, защото както писах преди, ако иска да продължи право или някакъв магистър, през учебната година ще трябва да работи някакви доброволчески неща в полза на обществото и не знам дали ще може и да работи нещо платено.
Това, което ме дразни, че стаите и въобще жилищата под наем се дават необзаведени. Само кухнята е оборудвана с уреди. Първата ми мисъл беше, че просто ще занесем мебелите от неговата стая, но като се връща няма да има къде да спи, така че ще трябва да купим легло, бюро/ маса със стол, някакъв шкаф. Не съм виждала стаята, но тук в стаите винаги има вграден гардероб, по-скоро е ниша с врати. Вътре има тръба за закачалки и един рафт, отдолу има достатъчно място да се направят още рафтове и да стане по-функционално, но не го правят, та си трябва шкаф. Това обзавеждане после си го мъкнеш, където се местиш, дано му хареса там и да не сменя квартирата следващите години. Предвид, че ще има кухня, ще си пазарува от магазин и ще може да си готви поне нещо просто, смятам че ще е по-евтино отколкото на общежитие, или май само ми се иска. Ще видим.
Поуката е, че надявам се е разбрал, че той трябва да си следи сроковете и да си организира нещата. Да, сам се оправи, като разбра, че няма къде да живее. Намирането на квартира при него се случи бързо и лесно, но ще ви разкажа скоро какъв кошмар е да си търсиш жилище под наем, поне за мен, защото определено съм решила отново да се местим.
Expat Bulgarian Mum 