Expat Bulgarian Mum

Винаги ме гледат очудено като кажа, че не харесвам деца, а имам три деца. И защо някой, който не харесва деца, изобщо ражда? Това само в нета са ме питали, на живо не смеят, само в погледа им се вижда този въпрос.

Ми ей така, да ги мъчим тия деца ги раждаме.

Това, че не харесваш деца, не значи, че ги мразиш. Моите си ги харесвам, разбира се. Особено много ги харесвам като спят, направо се умилявам. Колкото повече порастват, толкова повече ги харесвам.

Защо съм ги родила? Ами просто е, защото искам да имам деца. И даже ги обичам представете си. Ужасно много ги обичам. И се гордея с тях. Особено, че вече съм успяла от едно от тях да стане свестен възрастен/ който също не харесва деца, гледайки какво правят брат му и сестра му/. И познавам много жени, които не харесват деца, но много обичат децата си и са добри родители. Да не харесваш деца, не значи, че ще си лош родител и децата ще растат без любов.

Да не харесваш деца, значи да не припадаш и да се умиляваш от хорските деца. Аз например, чуждите деца почти не ги забелязвам, не го правя нарочно. Няма да тръгна да си играя с детето на приятелка. Няма да се кикерча и умилявам от бебе, дори не искам да го пипам и гушкам. Може да е странно, но ме е страх да не му направя нещо, а и не изпитвам никаква необходимост да гушкам чуждо бебе, имала съм си достатъчно.

Гледат ме странно и като кажа, че нямам подход към деца. С моите си се оправям, но с чужди деца не знам какво да правя или какво да говоря. Не са ми интересни. Изключително неловко се чувствам, ако трябва да гледам детето на някоя приятелка, за да отскочи за 10мин. някъде, за повече не се съгласявам, защото освен че не знам какво да правя, непрекъснато се притеснявам да не се задави, удари главата в някой ръб, счупи ръката, разбие нос, падне му зъб, разболее се от шарка и подобни, докато е под мой надзор.

Имах възможност да си направя домашна ясла вкъщи/ канадското законодателство го позволява/ и да изкарвам прилични пари, докато гледам дъщеря си вкъщи. Мислих, мислих, но не мога. Не знам какво да правя с някакви 4-5 малки деца, не ми се пеят песнички, да подскачам, да се въртя в кръг, да рисувам чертички или там каквото се прави в една ясла или градина. И както казах, ужасявам се от това да нося отговорност за чуждо дете, направо се възхищавам на хората, които го правят и не са припаднали от облекчение, че няма пострадали в края на деня.

Има хора, които са родени за работа с деца. Веднага си личат или поне на мен ми правят впечатление и винаги ме изумяват. Примерно, идват ни гости и един човек веднага започва да си говори с децата, да си играе с тях, изобщо не му пречи, че децата все нещо му показват. И не говоря, просто от добро възпитание, а просто харесва деца. Такива случаи имам и с мъже и с жени, такива, които имат деца и такива, които нямат деца. Просто им личи, че им е приятно да се заниват с деца. Ето такива хора трябва да стават детски учители. Приемният изпит за педагогика да е в някоя детска градина и да ги гледат как играят с децата, веднага ще ги познаят кои стават за тази работа.

Това е, не харесвам деца, не ги мразя. Има много такива хора и не се учудвайте, ако някоя приятелка не се прехласва по страхотното ви сладко дете.