Expat Bulgarian Mum

И така, след седмица ще стане един месец, откакто Тони и Тина ходят в испанско училище. Отново уточнявам, че говоря за конкретно училище и има разлики в различните провинции.

Основното образование е от 1ви до 6ти клас. Канадската и испанската система съвпадат/ тръгват на 6г. на училище/ и Тони си е в 6кл. По същия начин като в Канада, има предучилищна за 4 и 5 годишните, която е в училище, но не е задължителна. Тина е втора група предучилищна и догодина ще е първокласничка. Боже, кога порасна това дете.

Тони 6 клас- В 9 без 10 се отваря вратата на двора и в 9 някъде се затваря. Закъснелите не знам какво правят. На вратата ги посрещат учители и помощници и после какво ги правят- не знам. Часовете са по един час с една почивка от 30мин навън. В началото бях объркана дали да му слагам обяд и кога ще го яде, а те казаха, че може да му слагам някакъв снак или плод. Сега ми се изясни, те обядват в 14ч.! Вместо училищен звънец пускат да гърми някаква музика. Изкара ми акъла като бях там да ги записвам. В 14ч. отварят вратата и учителите предават децата на родителите. Аз съм подписала декларация и Тони се прибира сам.

Предвид ковид ситуацията не можах да разгледам училището, но от това което видях, изглежда много добре вътре. Предучилищните групи са отделени и си имат собствен двор с пързалка и други неща. Тина се оплака, че тоалетните им са за бебета, а тя е голяма видиш ли. До тук много ми прилича на канадско училище, освен отвън както съм казвала. В началото ме шокира двора, че е само бетон, но си е нормален двор, разделен на зони/ може би заради ковид или по възраст/. Като програма също ми прилича на канадско училище, най-вече, че нямам никаква представа какво учат и че учебния ден е от 9 до 14ч., още по-кратък, в Канада е до 15ч.

Изучаваните предмети са Математика, Науки, Английски, Музика, Изкуства, Физическо, Испански, Социални дейности/Религия / избира се едното/, Проекти и Валенсиано. Това последното Тони още не го осъзнава, защото не говори испански и всичко му звучи еднакво. До колкото разбрах, им дават учебници от училище, но аз не съм ги виждала. Дадоха ми списък с неща, които да купя като тетрадки, моливи и тн., които стоят в училище. Всичко струваше около 50€. Най-интересното от списъка беше една пластмасова флейта, която ми върнаха да стои вкъщи и сега се моля Тина да не я намери, макар да е дълбоко скрита.

В това училище нямат програма за учене на испански за новодошли, но директора предложи да го вадят от някои часове и да му преподават. Тони каза, че се е случвало в часовете по английски/ които са под неговото ниво/ и един от учителите по английски го учел на испански. В някои часове идва помощник учител, който му помага, но той е за децата със специални потребности и не се занимава само с него. Тони се адаптира доста добре, много харесва учителя по английски, а и доста деца говорели “някакъв” английски. Похвален е за произношението си на испански, за което не съм имала съмнение, той има много добър слух или просто всички деца го умеят. Блеснал е и с някаква работа по рисуване. Има и best friend, това е детето, което говори най-добре английски. За Тони имах големи притеснения тъй като категорично не искаше да напуска Канада, но се справя доста добре. Приятно впечатление прави, че учителите са доста млади, но все още не съм срещала “класната” на Тони. Отделно съм го записала на частни уроци по испански два пъти седмично. Теди ме убеди да го направя, тъй като на него самия му е било много трудно първата година в Канада, макар знаейки английски. Учителката е аржентинка с чудесен английски и явно има подход, защото Тони каза, че е забавно на уроците. Не знам колко време ще се наложи да ходи.

Тина- предучилищна група. Пак в 9 без 10 се отваря вратата на двора и там ги чакат учителите и помощниците. Подреждат ги по групички на двора и крачат в индианска нишка. Много са смешни, а родителите махат като изоглавени и надничат през оградата.

За Тина нямах никакви притеснения, но за мой ужас, тя не иска да ходи на училище. Нежеланието ѝ е изцяло от незнанието на езика. Мислех, че няма да има проблем, защото в България ходеше с желание на лятното училище. Но там и учители и деца говераха английски, а тук никой нито дума. Сутрин пада убеждение, подкупи и какво ли не, за да тръгне. Вече тръгне ли, няма проблем и после казва, че било забавно. А и я виждам как тича да прегърне учителката, както и другите деца правят де. И така всеки ден. Започна и да си измисля, че се държат лошо с нея и спяли върху масата! Ако съдя по Тони, който тръгна на 5г. на предучилищна в Канада, този период ще трае 3 месеца, за толкова той проговори английски. Той тръгваше, но после се държеше безобразно, за да ми се обадят да го взема. Ето Тук за предучилищната на Тони в Канада.

Имат някакви учебни блокове и две почивки навън. За Тина носих някакви хартии и трябваше да преведа 40€ по банков път за цялата година. В 14ч. отварят и родителите си взимат гъбите.

Тина остава до 17ч. Има нещо като занималня за който желае срещу 4.50€ на ден, което включва и обяд и се плаща в края на месеца. Това е пълната сума, но може да се намали, изчислява се според доходите на родителите, но там нямам яснота още. Може колкото дни искаш, примерно тази седмица вторник и сряда, другата всеки ден, само предупреждаваш. Тина я оставям всеки ден, с идеята да свиква с езика. От 14 до 15ч. обядват и после не знам какво правят. Може би големите пишат домашни, не знам дали има такива всъщност. Тони беше само първите два дни и каза, че храната била много хубава- риба, паста, сладолед. Тина яде само хляб и каквото съм ѝ сложила от вкъщи. Явно си изживява голям стрес.

Това е за училището. От миналата седмица съм ги записала и на английски в един Oxford център с британски учители веднъж седмично за по 2 часа. Нямам притеснение за говоренето им, а за ограмотяването им. И двамата са сложени в групи с малко по-големи деца. Тони не иска да ходи, щото той нали си знае английски, но мисля разбра, че трябва да учи граматика и тн. и всъщност писането не му е съвсем добре. Тина ходи с голям кеф и мисля, че го възприема като място за игра. Разбира се, нейното ограмотяване на английски може да почака, но я записах, за да има едно място, където се чувства в свои води. Сега я заплашвам, че ако не ходи на испанско училище, не може да ходи на английско и кандисва. Това е един експеримент и ще видим как ще е, защото там децата учат английски като чужд език и не знам доколко е удачно за тях. Може би в някакъв момент/ като прогови испански и е попреминал стреса/ Тони ще премине на частни уроци, намерила съм една учителка канадка, която живее близо и може да идва вкъщи.

Това е. И да не кажете, че само мъча децата, и аз ходя на училище три пъти седмично по три часа да уча испански.