Expat Bulgarian Mum

PEI/ Prince Edward Island/ или остров Принц Едуард е най-малката провинция в Канада. Цялото население на острова е около 140 000 души, а на столицата Шарлоттаун около 40 000. PEI е родното място на съвремнна Канада и много се гордеят стова и с каквото имат там на острова. Остров Принц Едуард е домакин на конференцията, която провъзгласява образуването на Канадската конфедерация. Любопитното е, че бившата британска колония Остров Принц Едуард се присъединява 3 години след тази конференция към Конфедерацията.

Освен коренните жители, първите заселници са ирландци, шотландци, англичани и французи. Едно от многото неофициални имена на острова е било „Нова Ирландия“. Без да знам всичко това, определих, че острова ми прилича на Шотландия. Но пък никога не съм била в Ирландия./трябва да се поправя/. И говорят някакъв изкълчен английски.

И така. Ние решихме да сме на градски кулинарен туризъм и не сме разглеждали острова извън пулсиращия метропол от селски тип Шарлъттаун, или столицата на провинцията.

Само ще маркирам нещата, които ние не видяхме. Националния парк, червените пътища и плажове, Фермата-музей прототип на фермата от “ Аnne of Green Gables“, едноименния мюзикъл, който се играе от години и какво ли още не сме. А, и Confederation bridge дълъг 13км., който свързва острова със съседната провинция Ню Бронзуик и доколкото разбрах, трябва да се премине през зимата, когато всичко е замръзнало.

Ние имахме само два дни, като единия беше доста дъждовен, което ни принуди често да отскачаме до някоя кръчма. Което никак не е лошо де и си имахме оправдание. Кръчмите са същите като в Шотландия/или пък Ирландия/. Най-важното нещо на този остров са картофите. 1/3 от добива на картофи за Канада е от този остров. Почвата е червена, с което също много се гордеят и смятат, че имат най-вкусните картофи. Съответно, може да откриете картофи в най-невероятни ястия като торта например. На закуска също ги ядат. Имат и чипс със шоколад и разни такива извращения, които аз не опитах, просто защото имам ограничена вместимост и се пазех за това, за което съм отишла, а именно-стридите.

Мисля е излишно да казвам, че морските продукти там са пресни. Има риби, миди сен жак, черни и бели миди, каквото се сетите, но аз бях там за стридите. В почти всеки бар има стриди от някоя ферма на острова. Аз не съм познавач и за мен беше много интересно да сравня различни видове. Видовете, които запомних са Raspberry point, Cascumpec point, Sweet oyster, като опитахме поне още 4-5 вида. Аз лично си поръчвах направо по 12 броя на happy hour, когато са по $1. В някои барове имат по няколко вида, което е супер, защото по-лесно можеш да направиш разликата между тях. Така установих, че Sweet Oyster не са моите, защото са тлъсти/дебели, а аз предпочитам по-дребнички. Явно имам нещо закодирано, защото така съм с всякакви миди, скариди и ракообразни-предпочитам по-дребните и Айвънчо ми се смее, че не ми харесват кралските скариди. Е, за един омар направих изключение, но те имат различни размери и ние и тримата си взехме най-големите-по 2 паунда. Теди си го изяде, но за нас жените, мисля по 1 паунд щеше да е достатъчно. Не бъдете лакоми, ако не ви стигне, винаги има стриди. Много популярна е и една супа, която за мен е просто картофена крем супа/пак картофи/ с добавени морски дарове на парчета, но и безпорно много вкусна.

В общи линии, Шарлъттаун на чист български е very cute. Макар и малък има музеи, култура и храна, разбира се. Местните са много любезни и приятелски настроени. В ресторантите трябва резервация за обяд или вечеря. Между двете няма проблем да се намерят места. Един човек ни слушаше как се опитваме да си измолим маса в един ресторант и изведнъж ми подаде бележка с петте най-добри ресторанта в града според него. Беше прав де, щото ние ги обиколихме. Аз лично препоръчвам Lobster on the wharf за омари и миди сен жак и Olde Dublin за стриди. Ресторантите работят до 22ч., това не е някаква новост за живеещите в Канада. И после има няколко бара. Опитахме местни бири, всичките бяха отвратителни, ама защо им се връзвам да пия бира с боровинки. А и сладоледа им. Те си го смятат за най-добрия в Канада. Не мога да кажа дали е така,но ползват местни боровинки и разни работи. Правят и сирене чедър и има възможност да се види как се прави.

За спане има всякакви варианти. Специално от Торонто смятам, че е един бюджетен уикенд, нашите билети бяха за по $100 на човек в двете посоки. Видях, че има полети и от Отава и Монтреал и да ви кажа, заслужава си ходенето.