Expat Bulgarian Mum

Отново уточнявам, че става дума за моите наблюдения за конкретно училище в средно голям град в област Валенсия, със сигурност има разлики в различните области и градове. За добро или лошо съм имала първокласник в България, първокласник в Канада и сега първокласник в Испания и неизбежно ще има някои сравнения, напълно субективни разбира се. Тина започна предучилищна на 4г. в Канада, на 5г. завърши предучилищна в Испания и сега на 6г. е в 1ви клас. От опита ми до сега, намирам испанската система за нещо средно между българската и канадската като надолу ще обясня кои неща ми напомнят за тях. Като начало, и в Канада и в Испания се тръгва в 1ви клас на 6 години.

Учебната година започва в началото на септември и свършва в края на юни. Учебните часове започват в 9ч. и свършват в 14ч. с изключение на септември и юни, когато приключват в 13ч. Предполагам, защото е много горещо, макар аз да не намирам логика в това. И в 13 и в 14ч. все си е мега горещо. За който желае може да си запише детето на занималня до 17ч. като има няколко варианта, които ми отне време да ги проумея. Първия вариант е, просто си остава да обядва там от 14 до 15ч. и после занималня. Това, което ми бе странно е, че обядват толкова късно. Може да го запишеш само за обяд и в 15ч. да си го вземеш, а можеш и да си го вземеш в 14ч., да си го нахраниш вкъщи и евентуално да дремне/ах тази дрямка/ и да го върнеш в 15ч. за да седи там до 17ч., което не знам кой си го причинява. Нарочно казвам стои, защото занималнята е просто забавачка да ги вардят, не пишат домашни, ами само търчат насам натам и крещят или гледат филми. Това е по показания на големия ми син/6 клас тогава/, който прекара седмица на занималня и каза, че нищо не правят и не издържа на шума, но пък храната била много вкусна и разнообразна и поиска да ходи само за обяд. Няма лавка в училището и никакъв шанс децата да излязат от двора и да си купуват неща. Нямат и нужда от телефони до към 6ти клас/поне моят син тогава получи/Забравих да кажа, че основните училища са напълно отделени/ от предучилищна до 6 клас/ от гимназиите. Гимназия може би не е точния термин, но от 7ми клас са в училище за “големи” и да не влизам в подробности сега. За справка в Канада/да, да Онтарио/ отиват в гимназия в 9ти клас. Занималнята е безплатна, плаща се само храната, в нашия случай 2,50Е, а за социално слаби има някакви отстъпки. Тина издържа два месеца, като ми се оплакваха, че била нервна следобяд и не слушала възпитателите/ не знам какви са, но не са учителите/, а тя самата се оплакваше от главоболие от шума и я спрях от занималнята. Тя също се оплака няколко пъти, че учител е бил груб с нея и много викали. Учителите не че се държат лошо, но явно викат и се карат и това си е съвсем нормално/Тони потвърди/. По това ми напомня българската система. Не знам колко по-шумно е в училище в Испания, но в Канада не са имали и двамата оплаквания от това естество.

Часовете са по 45мин., на блокове по 3, като това, което ме учудва, че няма малки междучасия, а само едно голямо от 11,15 до 11,45. Така е записано в програмата, а как точно се случва не знам, защото времето тук не им е много силна страна. Слагам ѝ храна да хапне тогава, не винаги обаче има достатъчно време. Като казах време имам предвид, че училището е до 14ч., но често вратите се отварят по-рано и аз като отида в 14ч., Тина е последната взета, та е малко плаващо това понятие.

Стаята на първокласниците е с маси по групи с по няколко столчета, черна и бяла дъска, голям екран и разни материали по стените и шкафовете. Доста приветливо изглежда, макар далеч от канадската огромна стая с пуфове и играчки. Дворът е голям, целият в бетон без нищо, освен две три палми. Има едно ъгълче в което по-големите ученици отглеждат зеленчуци или каквото там може да вирее в този климат.

Учебниците се купуват, като се дава ваучер за всички първокласници, който горе-долу покрива половината от стойността. Купуват се и разни моливи и материали по списък от училището. Всичко това си стои в училището. Като домашно има понякога някой хвърчащ лист за смятане или да пишат букви и думи. В Испания също започват директно да учат да пишат ръкописно, за разлика от Канада, където пишат печатно. Дали по тази причина или друга, Тина в момента смята че главните букви са английски, а малките-испански.

Като програма и материал ми напомня канадската система. До 6ти клас както в Канада, така и тук е супер лесно и хич не си дават зор. Това не го намирам за съвсем добре, защото пък в гимназията става изведнъж трудно и май не са много подготвени, а пък в България си е трудно от самото начало. Но сега за 1ви клас. Предметите са: Математика, Испански/Кастеяно/, Валенсиано, Околна среда и социални науки/мой превод/, Музика и танци, Физическо, Английски, Проекти, Визуални и пластични изкуства/ рисуване/ и нещо наречено Atencion Educativa, което смислово разбирате, аз си го представям, че са някакви занимания за концентрация. Учебната година е от три семестъра и в края на всеки се прави оценяване. Оценките са: Високо, Средно и Ниско ниво. Пише по едно изречение какъв е бил материалът и с няколко изречения как се справя детето и една от горните оценки. Аз много се смях на оценяването за първия семестър, скоро свършва втория и с нетърпение чакам новото. Смятам, че нещо не са добре или яко им е сбъркана системата на оценяване или си пишат каквото им падне. С най-добри чувства го казвам, все ми е едно как ще оценят Тина в 1ви клас. За да стане ясно какво имам предвид, по английски е оценена на Средно ниво. Учителят е написал, че говори отлично, но има нужда от подобрение в четенето и писането. Surе, та тя е на 6г. В същото време е на Средно ниво и по Кастеяно и Валенсиано. Макар вече да говори Кастеяно и да пише някакви думи, абсолютно съм сигурна, че не различава двата езика и дори си няма идея, че изучава Валенсиано. Днес я помолих да ми каже цветовете на Валенсиано/защото в оценяването пише, че ги знае/, а тя нямаше никаква идея какво ѝ говоря. Учителите по Валенсиано са доста толерантни в оценяването де, защото на всички е ясно, че е някакво безумие да се изучава задължително този език. По всичко останало, включително рисуването е на Средно ниво. Единствено по математика е оценена с Високо.

Родителските срещи- пълна загуба на време. Обикновено се обсъжда подготовката за поредния карнавал. Може да е оксиморон, но испанците взимат много насериозно карнавалите. Но не е и нищо, което да не може да се напише в платформата за връзка с родителите. Чужденците ги наричаме red days, защото са оцветени в червено на календара и нищо не работи тогава. Платформата е много удобна, там качват и оценяванията, програмата, а също може да пратиш съобщение на съответния учител. Там също са обявени и дните и часовете за срещи с родители и можеш да си запишеш час, ако искаш, което си е индивидуална родителска среща и вече ще игнорирам общите.

Отсъствията. Ах, отсъствията. Тук е раят на земята за отсъствията. Миналата година Тина беше предучилищна, а Тони 6 клас, а аз едва преди месец разбрах, че през платформата мога да извинявам отсъствия. Не знам при колко неизвинени отсъствия им светва червената лампа, но миналата година, когато децата са отсъствали/ с температура примерно, но не сме ходили на лекар/ нито съм ги уведомявала, нито някой не ме е питал защо са отсъствали и да ми искат бележка. Даже се чудех дали изобщо ги интересува дали ходят на училище, защото нито дума не са обелили за това. Отсъствията се нанасят в платформата и аз просто пиша, че детето е болно и те ги извиняват. А ако знам предварително, че ще отсъства еди кога си, също пращам съобщение с причината. Никаква бележка от доктор не трябва, пу пу пу. При продължително отсъствие предполагам реда е друг, но не вярвам да е особено затормозяващ.

И накрая, нещо което също ме изненада приятно. Всеки ден в часовете за водене и взимане на децата има полиция, която затваря улицата пред входа, за да не минават коли и да паркират нахални родители и регулират на светофара. Виждала съм някои да шмекеруват и да опитат да спорят, но полицията много бързо се оправя с тях.