Expat Bulgarian Mum

Имам две деца в училищна възраст и един възрастен, който вече се изучи и понеже ги влачим по света, непрекъснато се налага да ги записвам и отписвам в разни училища. И разбира се, най-трудно е в България. Тук разбира се говоря само за моят опит и за не профилирани училища.

Но отначало. Двете деца започнаха училище/предучилищна в Канада/Онтарио/, а възрастния към днешна дата, тогава беше завършил 8клас в България. Тина всъщност е била само една година в предучилищна там. Записването става по следния начин. Отиваш в училището по адрес/аз не знаех кое е и влязох в първото училище, което видях и ми казаха кое е/, попълваш формуляр, представяш договор за наем или друго доказващо адреса и не съм сигурна, май и картите ни за постоянно пребиваване погледнаха. Не ми е известно да има такова нещо като „няма места“, щом училището е за този адрес, места има. Ако искаш в друго училище не по адрес, тогава ако има места. Това е. Децата се записват с набора си и съответно, все още не възрастния Теди беше записан в 10клас. Той се оправяше горе долу с английския, но казаха, че ще видят как се справя и ако се наложи ще му дават допълнителни часове по езика. Не се наложи. Тони обаче тръгваше в предучилищна и не знаеше и дума английски. Невероятно, но му намериха учителка-българка, която ходеше два пъти седмично да се занимава с него. Казвам невероятно, защото ние бяхме в едно забутано градче с 20 000 население. И така лека полека се адаптираха.

И после се преместихме в Испания. Там също се записват по адрес, но ако има места. Ако няма, където има, но осигуряват безплатен транспорт. Представят се преведени актовете за раждане, договор за наем или друго доказващо адреса, копия на паспорти, снимки, формуляри и май е това. Теди веше беше станал възрастен и остават другите две деца, които не знаеха и дума испански. Децата пак се записват с набора си. Тина този път тръгваше на предучилищна. Никаква помощ за езика не получи, ами го учеше от самосебеси. Тони беше 6 клас и в часовете по английски или там когато преценят му даваха уроци по испански. В гимназията вече, която в Испания е от 7 клас масово децата на чужденци, а и не само, повтарят клас, ако не са добре с езика и не се справят. Не е срамно, по цял клас повтарячи има всяка година. Имат някакви допълнителни часове и да учат езика.

И сега решихме да се върнем в България. Децата пак се записват с набора си на теория. Тина трябва да е 1 клас. Добре че имам приятелка, която е вряла и кипяла и ми направи регистрация в системата в последния момент и Тина се класира в желаното училище. Не че е фатално, но иначе трябваше да чакаме септември, където са останали места. За децата до 6клас Директорът на училището взима решение дали да ги вземе/ако има места/. Представя се Акт за раждане, Декларация за Тина, че е завършила предучилищна в чужбина, а за Тони справка от училището какво е учил преведена и заверена. Това до 6 клас.

Минало ли е детето 7 клас, РУО отговаря и казва къде може и се държат приравнителни изпити по български език и каквото друго решат. Съответно решават в кой клас да го сложат и обикновено го връщат една година назад. Това за българчета завръщащи се в България, не знам какво ги правят децата на чужденци, които не знаят и дума! Няма никаква програма за подпомагане на децата с езика. Моите говорят и разбират, но имат нужда от помощ в четенето и писането. Има програма за бежанци, но ние не сме такива и не могат да бъдат включени. През лятото ще опитам да ги понауча каквото мога, но бих се радвала и в училище да имат малко помощ. Директорът на училището беше много мил и каза, че ще помислят как да им помогнат, но като цяло няма нищо насочено към завръщащи се деца от чужбина или емигранти. И на есен с песен ще видим как ще е адаптацията.